Биография
Андрей Диамандиев е роден на 17.11.1961 г. в София. Завършва СМУ “Любомир Пипков” със специалност пиано при Людмила Ченкова и Олга Кавлакова и се дипломира в ДМА “Панчо Владигеров” със специалност композиция при проф. Димитър Тъпков.
През 1988 г. става помощник-диригент на Продан Проданов в самодейния хор към ДЗИ.
Член е на съюза на композиторите и на съюза на триболозите.
През 1993 г. става хоноруван асистент по хармония към катедра ”Музикалнотеоретични дисциплини” към ТКДФ.
През 1996 г. става щатен асистент по хармония по заместване на Стела Елиезер. В последствие става щатен асистент по хармония, инструментознание и оркестрация на собствено място.
През 2003 г. защитава докторат в ДМА “Панчо Владигеров” на тема: “Функционални явления на границите на мажоро-минорната тонална система”.
През 2005 г. става главен асистент по хармония, инструментознание и оркестрация. Преподава и трите дисциплини във всички факултети на НМА: Теоретичен, Инструментален, Вокален и Поп и джаз.
През 2007 г. пише хабилитационен труд на тема: ”Оркестровохармонични проблеми на постмодернизма в творчеството на Дьорд Лигети”.
През ноември 2011 г. изнася доклад „Теоретични аспекти на функционалната хармония в българското музикознание”, който става основа за хабилитационния му труд „Теоретични аспекти на функционалната хармония”, с който става професор по хармония през 2012 г.
Композиции на Андрей Диамандиев можете да чуете тук:
Изследователски области
функционална хармония; постмодерна музикална теория.
Публикации
-
Относно невъзможността на хармонията за преминаване отвъд музикалното
In: Интегрална музикална теория
Абстракт
Многото от съществуващите разбирания за хармонията я разполагат в една сфера отвъд частно музикалното - например, когато хармонията прави връзка с първоосновата на нещата или когато долавяме в нея възможността да обхванем единното (τό παν, totum). Тук подобни разбирания се поставят под съмнение. Съответните възгледи за хармонията - като теоретическа, педагогическа и практическа дисциплина, както и в композиторската практика - са разгледани в сблъсъка между рационалния стремеж за всеобхватност на хармонията и възприятието за съгласуваност на звуците в музикалния акт. Откъм музикалната практика тематизирането на хармонията и нейните основания е проблем, защото не е ясно дали теоретичните постановки са резултат от рефлексия върху нещо реално чуто, или са само въображения на самодостатъчната разсъдъч- ност. Извадени от контекста на живата музика, където лежи техният първообраз, музикалните ладове още носят своята субстанция, но използването на предварителни или абстрактни теоретични модели в творческата дейност обрича композитора на затвореност и ограниченост. Обратно, подражанието в рамките на традицията, което извира от възхищението и преклонението пред онова, което е отвъд нас, е способно да осмисли по напълно нов начин оригинала в традицията - и на нас ни остава само да го пазим, без да го променяме; само да го усъвършенстваме, докато го съхраняваме. Новаторството произлиза от неповторимия начин, по който изпълнителят или почитателят се отнасят към онова, на което имат импулс да подражават. В този случай, за композитора творбата е отворена система, а неговата цел е отвъд самата система.
-
Терминологични несъответствия във функционалната теория в методиката на нейното преподаване
In: Интегрална музикална теория
Абстракт
Функцията е основен принцип на функционалната теория, а не просто картографиране на музикалния смисъл на уникалното битие, което не може да бъде проникнато отвън. Терминологичните несъответствия се проявяват или като един и същ термин с различни значения, или като различни термини със същото значение. Проблемът не е несъответствието, което е неизбежно, а претенцията за по-строг научен подход или по-прецизна таксономия, целяща да разреши неспособността да се намери достатъчно точна терминология. Това есе проследява несъответствията в трудовете на защитници на функционалната теория като Парашкев Хаджиев, Евгений Аврамов, Хуго Риман, Херман Ерпф и Зигфрид Карг-Елерт, като сравнява степенови системи със системи, които включват степени и функции. На практика ступените и техните хармонични идентичности също са функционални. Твърдя, че функцията в музикалния опит не е абстрактно понятие, а възприятието на конкретен акорд. Умът може да установи съществуването на даден феномен в това, което вече е било чуто, но не е задължително да го манипулира според сродни изкуствени рационални схеми. Затова обучението по хармония трябва да поеме по най-прекия път и да съкрати дистанцията до възприятието. Например доминантната първа степен (DI) може по-подходящо да се опише като кадансовия шест-четири акорд. По този начин може да се избегне объркването между основните хармонии T и D (първата и петата степен). Макар въпросите за правилното насочване на студентите и избягването на объркване да се разглеждат, те все пак остават открити.
-
Модулацията като основа на музикалната форма в контекста на учението на Хуго Риман
In: Интегрална музикална теория
Абстракт
В следващия текст авторът прави аналогия между модулаторните теории на Хуго Риман и Парашкев Хаджиев като представители на две различни школи по хармония, както и между различните им позиции относно фундаменталната връзка модулация – музикална форма, с акцент върху Римановото съчинение Systematische Modulationslehre als Grundlage der musikalischen Formenlehre (Harmony Simplified or the Theory of the Tonal Functions of Chords). Според Риман модулацията не е нищо повече от функционална интерпретация (Umdeutung der Funktionen) в смисъл на ново обяснение или промяна на функционалното значение, докато при Парашкев Хаджиев модулацията е преминаване към новото; тя се формира и утвърждава напълно с каденционната тоналност.
За Риман генезисът на големите форми е в малките структури, тоест каденциите. Така разликата между междинните каденции и модулацията е само количествена, но не и качествена. В статичен тоничен център, в качеството му на тоника, различните тоналности се явяват единствено като различни равнища на разширена хармония според тяхното функционално значение в терминологията на Риман.
Авторът проследява различни хармонични явления в смисъла на потенциална или реална модулация, като: каденция и различните форми на нейното разширяване (например чрез междинни доминанти и педални точки), тонални скокове (Tonalitätssprünge) и модулация. Текстът отчита разликите с нашата хармонична школа – например т.нар. Rückgang при Риман, който ни връща към първоначалната тоналност.
-
Теоретични аспекти на функционалната хармония
НМА „Проф. Панчо Владигеров“, София
Абстракт
С антените на невероятната си музикалност Диамандиев улавя крешендото на една музикалнотеоретична тенденция – тенденцията към затваряне на хармонията в света на рационалното. Функционалната хармония е почти идеалният пример: още с определението си (“функционална“) тя показва, че при нея става дума за изпълнение на роля и за боравене със значения, а с това и че сред нещата, на които тя разчита, са договорът, правилото, абстракцията, отчуждена от реално чутото. Това, което липсва на музиканта при такова положение на нещата, е звуковостта, тоновата субстанция. Именно тоновата субстанция е онова, което се превръща в неотменимо условие, главен ориентир и основополагащо понятие в труда на автора. А хармонията се разгръща в отношението между тонова субстанция и функция на акорда, между звуковата реалност и нейната рационална интерпретация.
Из рецензия на Кристина Япова