Биография
Учих се в град София – в 93-то основно училище, в Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ и в Държавната (сега Национална) музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Наред със света, в който живеехме, пред мен още от малък биваха поставяни древните светове, както и световете, различни от Европа. Може би заради всичко това, посоките, които ме определяха като образование все някак отиваха към някой от разните светове и определиха научните ми занимания.
Музикалната академия завърших с работа върху естетиката на Августин като успоредно започнах да изучавам близко-източни музикални наследства. Успоредната работата се оказа решаваща за продължителните ми занимания с певческо-музикалните практики на християнския и мюсюлманския Изток, не спадащи към музикалното образование в България и класическото музикално възпитание на Европа.
В звуковото пространство Запад-Изток и Изток-Запад се оказаха и по-нататъшните ми занимания. Докторската ми работа е върху музикалното мислене на античността и патристиката, а и хабилитацията ми – върху сравняването на музикалните светогледи на три трактата от XIII в.: латински, гръцки и арабски.
Продължителното вслушване и изучаване на многовековните едногласни традиции в България, Гърция и в класическата османска музика, а наред с това и на слухово-изпълнителската сила на малките деца (при изключителната също така помощ на моята съпруга и на трите ни деца), се оказаха незаменими за теоретичната ми изследователска работа. Като докторант, редовен асистент и доцент към НМА съм публикувал тъкмо върху естетическите, музикалнофилософските и педагогическите страни на същата тази многолика, разносветова, древно-днешна, междучовешка и междуконтинентална звукова действителност.
Изследователски области
музикалното взаимодействие Изток-Запад; не равнотемперирани вокални и инструментални традиции; фундаментални педагогически парадигми и идеи; педагогически страни на „добре подредените звуци“ и науката за тях.
Публикации
-
Изграждане на творческата личност, като цел на възпитанието, и форми на принуда при нормативното възпитателно-образователно общуване
In: Стратегии на образователната и научната политика 4
Абстракт
Настоящият текст изхожда от разбирането за творческия характер на личността, който се определя от присъщите на всяко дете творчески заложби. Те не се отнасят към едно или друго конкретно изкуство или начинание, а към изначалната възможност всеки, започвайки от детето, да може да претворява себе си. В педагогически план, това предполага, че изграждането на личността, като цел на възпитанието, се обуславя от изграждането на творческите заложби на детето. В общото училище начинът на работа е групов и това налага неговия групово съобразен подход, както и функционирането на регулативни механизми. Статията описва някои от тях като действащи форми на принуда, които влизат в противоречие както с възможността за разгръщане на творческите заложби на детето, така и с принципни положения на възпитанието, непроменени от древността до днес.
-
Музикалната педагогичност
In: Музикалната философия
Абстракт
Текстът разглежда педагогичността като вътрешноприсъщ на музикалната дейност принцип (στοιχεΤον) и като носеща тайната на музикалната отдаденост. За музикалната педагогичност музиката е такова биване и пребиваване, което онагледява възможността ни винаги да се алтероваме, да се изменяме. Тази педагогичност естествено изпреварва която и да е педагогическа абстрактна метафизика, т.е. изначално опредметената и структурно предпоставената, традиционно- образователна педагогика. Тезата на статията е, че в музикалното действо ние непрестанно и неизменно избираме една от всичките възможности да сме. Често този избор е вече направен и ни предизвестява вида музика, който искаме да чуем. Музиката привлича и учудва до такава степен, че ни изправя пред въпрос, който стои имплицитен в акта на музициране: „Как по такъв начин мога да съм". Срещата с музика е „среща-въпрос", тъй като неминуемо засяга житейския ни, екзистенциалния ни избор. Доколкото без музика, просто казано, „не можем", отговарянето на този въпрос е една от нашите житейски отговорности. Съзнателното мое „Какво свиря?" и съответно „Какво слушам?" е не толкова израз на прищявка или дори на вкус, колкото изявена отговорна рецепция за свят и позиция из свят. В музиката ние всеки момент свидетелстваме за себе си - как и кои (да) сме.
-
Източноправославното пеене „Ψαλτική“ и неговият епистемологичен подход: възможности и граници
In: Banev, J. The Eastern Orthodox Singing “Ψαλτική” and its Epistemological Approach: Possibilities and Limits – in: “The Psaltic Art as an Autonomous Science”, Volos 2015, pp. 135-141
Абстракт
Статията има две части. Първата разглежда критично допускането, че християнското пеене, известно като ψαλτική (наричано по-долу псалтики), е или може да бъде автономна наука. Втората част е посветена на същото пеене, но разглеждано като предмет на обучение и усвояване. В първата част фокусът пада върху фундаменталното модерно разбиране за това какво е наука, тъй като то е решаващо за общия методологически въпрос, стоящ пред вокалните музикални феномени. Втората част се концентрира върху псалтики като устна традиция, която трябва да бъде систематично осмислена чрез подходящ метод. Така двете части са подредени от общото към частното. Следването на този „обективен подход“ представлява опит да се признае индивидуалното и характерно място на псалтики в музикознанието, без същевременно да се изключва тя от общото поле на науката и, следователно, от полето на (музикалната) херменевтика.
-
Disciplina musica и музикално мислене през втората половина на XIII и началото на XIV вв. – три трактата: латински, гръцки и арабски
Абстракт
Работата е опит да бъде разкрито музикалното мислене, създало три текста на различни музикални общности в единно историческо време. Изхождайки от предпоставката, че в музикалните трактати музикалното мислене може да бъде разкрито или скрито, т.е. явно или неявно присъстващо, или пък въобще изключено от внимание, тя се стреми да открие доколко музикалното е запазено в научните текстове. Представените три трактата за музиката за: 1) латински Аноним, 2) втора книга (Хармоника) от „Съчинение за четирите науки” или Quadrivium на Георги Пахимер и 3) „Книга за кръговете” на Сафи ад-Дин ал-Урмауи. Исторически, отношенията disciplina musica – музикално мислене са поставени за разглеждане спрямо един период, който е изключително смислозадаващ за цялото Средиземноморие и в частност за осмисления музикален опит и за музикалното мислене. Основният въпрос, на който музикалнофилософски, музикалнотеоретически и музикалнопедагогически търся отговор, е, защо латинският, гръцкият и арабският текст, които започват с деленето на струната и чрез това изглежда желаят вярност към древногръцката музикална наука, са в плодовете си толкова – до степен на отчужденост – различни.
-
Музикалното мислене на античността и патристиката
Абстракт
Дисертация на Йордан Банев за присъждане на образователната и научна степен „доктор”.
Обръщането към „музикалното мислене“ изисква методологическа яснота. Необходим ни е подход, чрез който да могат да се разкрият такива същностни звукови нагласи, които да побират формите на разнообразни духовни полета, обединявани под общо име – антична музика, патристическа песен. Нуждата от коректна методология се налага, поради спекулативната инерция, мисленето на музиката да се отъждествява с мисленето за нея. С оглед на това в дисертацията подходът е феноменологически, но отнесен в сферата на музикалното, което го прави специфично различен от философски феноменологичните подходи. С негова помощ понятийното разглеждане на музикалното мислене има предвид мисленето на разкрит в музика живот, житейски музикална цялост, която може да бъде видяна единствено из самата себе си. Като следствие, „музикалното мислене” понятийно ще се отнася към мисленето на (в) самите музикални феномени. То ще бъде приемано за мисленето на музиката (cogitatio musicae) по същия начин, както под „певческото мислене” се разбира не мисленето за пеенето и певците, а самото мислене вътре в самото пеене.
За автореферата на дисертацията натисни "Свали" по-долу.
Първата част на дисертацията свали тук. -
Музикалното единство между философия, обред (мистерия) и смърт
In: Алманах
-
Музиколечението в ислямската култура - паралели с античните гръцки представи
Абстракт
Грижата за установяване на добра разположеност на душата и тялото чрез терапевтичната употреба на музика е била в центъра на вниманието на великите майстори на древногръцката и ислямската мисъл, които подробно анализират как различните видове музика съответстват на различните състояния на душата. Музикалното изпълнение постоянно се съгласува с „вътрешния инструмент на душата“ — у свирещия и у слушателите — в съответствие с теорията за макама (древногръцкият тропос, или византийският ихос). Целта е всички участници в музикалното събитие да бъдат доведени до вътрешна духовна хармония. Сред най-изтъкнатите представители на тази почтена традиция на музикотерапията са: Питагор (580–500 пр. Хр.), св. Роман Сладкопевец († ок. 556 сл. Хр.), Ал-Фараби (870–950 сл. Хр.), Авицена (Ибн Сина, 980–1037 сл. Хр.) и Мевляна Руми (1207–1273 сл. Хр.). Тази статия се фокусира върху ислямската традиция, която развива най-ранното и най-систематично изложение на терапевтичната употреба на музиката.
-
„Цветовете“ (χρόες) в българските псалтикийни теории
Абстракт
Доклад, изнесен на „Теория и практика на псалтикийното изкуство“ – Трета международна музикологина и псалтикийна конференция с тема „Осмогласието“, Атина, 17-21.09.2006 г.
Докладът отразява част от лично изследване върху родовете и интервалите в псалтикийното изкуство в България. На първо място, обсъждането на „цветовете“ може да се проследи в теоретичните книги на български от XIX-XX в., където често виждаме мненията да не съвпадат. Второ, при днешните източни певци откриваме, че някои от тях следват „българската“ практика, други – „гръцката“, а трети – „османската“. Несъгласията и различията, които понякога разпалват търкания и спорове, тук се разглеждат като ценни за едно сравнително изследване що се касае преподаването и практикуването на псалтикийното изкуство в България. Въпросите, които възникват, не са малко: „Как се е стигнало до толкова много тълкувания, които според съответните псалти се смятат за правилни?“, „За различия между учителите по отношение на преданието ли става въпрос или за различно възприятие и теория?“, „Какво ни казват източниците?“, „Има ли нещо безспорно правилно?“ – въпроси, които са във фокуса и на настоящия доклад.